МОМЧЕНЦЕТО

МОМЧЕНЦЕТО

Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.
Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
– Днес ще рисуваме картина.
– Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.
Но учителката казала:
– Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
– А сега – казала учителката – ще рисуваме цветя.
– Чудесно – помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.
Но учителката казала:
– Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
– Готово! – казала учителката. – Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката – червено, със зелено стъбло.
След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
– Днес ще моделираме с глина.
– Чудесно! – помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.
Но учителката казала:
– Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
– А сега – казала учителката – ще моделираме чиния.
– Добре! – помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.
Но учителката казала:
– Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
– Готово – казала учителката. – Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.
И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.
Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.
Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.
И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
– Днес ще нарисуваме картина.
– Добре – помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.
Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
– Не искаш ли да рисуваш?
– Искам – отвърнало момченцето. – Какво ще рисуваме?
– Не зная, преди да си го нарисувал – казала учителката.
– Как да я нарисувам? – попитало момченцето.
– Ами както искаш – казала учителката.
– И с какъвто цвят искам ли? – попитало момченцето.
– Точно така – казала учителката. – Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
– Не зная – казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!

КРЪГЪТ НА ПОДКРЕПАТА