УРОК за ЖИВОТ

УРОК за ЖИВОТ
Тези стихове са написани от едно момиченце,
което умира от рак в една болница на Ню Йорк.

Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш.
и кажеш”здравей”.
По -добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката …
Преди да спре песента.

КРЪГЪТ НА ПОДКРЕПАТА