АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМ

АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО ВИЖДАМ
Д-р Дийпак Чопра

Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, вкл. рак.

Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина.

Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от “100-те най-известни мъже на 20-и век”. Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си “Квантово лечение” е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина.
За насочването на ума към изцеление той смята, че хората са способни да участват в лекуването на рака и дори – да контролират хода на болестта чрез мислите си. В официалната медицина е придобил известност следният случай:

През 1971 г. д-р О. Карл Саймънтън, рентгенолог в Тексакския университет, срещнал 61-годишен мъж с рак на гърлото. Болестта била много напреднала: пациентът едва преглъщал, тежал само 45 кг.
Освен че прогнозата била извънредно лоша – лекарите му давали 5% шанс да преживее 5 години след лечението, но и пациентът бил толкова отслабнал, че било малко вероятно да се повлияе добре от облъчването, което е стандартната терапия в такива случаи.
В отчаянието си, но и от любопитство към психологическия подход, д-р Саймънтън му предложил да подкрепи лъчевата терапия с визуализация. Пациентът бил обучен да визуализира своя рак колкото се може по-живо. След това го научили визуализира имунната си система и да си представя как белите кръвни телца успешно атакуват раковите клетки и ги измитат от организма, пощадявайки единствено здравите.
Пациентът споделил, че вижда имуннатата си система като вихрушка от бели частици, които обгръщат тумора като черна скала под снежна преспа. Д-р Саймънтън го насърчил да повтаря тази визуализация по няколко пъти на ден. Пациентът започнал редовна визуализация и не след дълго ракът му претърпял обратно развитие. След няколко седмици при обективните изследвания туморът бил толкова намалял, че лъчетерапията преминала без странични ефекти. След два месеца туморът изчезнал напълно.
Докато д-р Саймънтън бил изумен от резултата, самият пациент приел лечението напълно естествено. Той споделил с лекаря, че артритът не му позволява да ходи на риболов, така че след като ракът си е отишъл, може ли да визуализира и артрита си. След още няколко седмици визуализация артритът изчезнал. Пациентът се освободи едновременно от рака и от артрита си за цели 6 години.
Този вече изключително популярен случай размести понятията на официалната медицина. Вече никой не се съмнява, че пациент, който има вяра в лекаря си и му се доверява, има много по-големи шансове за оздравяване от онзи, който подхожда към лечението с недоверие, страх и враждебност.
Болен с положителна нагласа винаги преживява пациент с отрицателна нагласа. Всеки здрав мироглед, ако бъде изразен, а не стаяван, помага за оцеляването дори при смъртоносни болести. Винаги е за предпочитане да се бориш, вместо да се предаваш. Обречен е този, който сдържа чувствата си и по този начин превръща потиснатите емоции в ракови клетки.
Тялото има свой ум, който е командният пулт на общия компютър, управляващ жизнените ни процеси. Много от ранните фази на рака се самолекуват, без дори да подозираме, че имаме рак. И като не знаем – не ни е страх. И защото не знаем – продължаваме да подлагаме на стрес своя организъм. И защото не знаем, изстискваме го още и още, докато се получи добре видимата картина на рака.
Тялото е интелигентно – за щастие, повече от нас. Важното е да се научим да не му пречим да се самолекува. И да намерим онези холистични техники, с които да подкрепяме собствения си организъм в неговото самолечение.