БОДХИДХАРМА: “донеси със себе си..”

БОДХИДХАРМА

Бодхидхарма, един от най-редките скъпоценни камъни, съществували някога на този свят, отишъл в Китай. Императорът отишъл да го види и казал: “Понякога съм много объркан. От време на време усещам в себе си едно огромно напрежение и много страдам”. Бодхидхарма го погледнал и казал: “Ела рано сутринта, в 4 часа, и донеси със себе си цялото си страдание и всичките си безпокойства и притеснения. Запомни, не идвай сам – донеси всички тях със себе си!” Императорът погледнал Бодхидхарма – този човек му изглеждал много странно – можел да изплаши всеки до смърт – и казал: “Какво искаш да кажеш? Какво имаш предвид?”
Бодхидхарма отвърнал: “Ако не донесеш тези неща, как искаш да ти помогна? Донеси всичко със себе си и ще направя каквото трябва за теб”.
“По-добре да не идвам. Четири часа сутринта – ще бъде тъмно, а и този човек сякаш е малко луд. С тая голяма тояга в ръка може да те удари и … И какво иска да каже с това, че ще направи каквото трябва за мен?” – помислил императорът.
Цяла нощ не могъл да заспи, защото не можел да се отърве от мисълта за Бодхидхарма. До сутринта почувствал, че все пак ще е по-добре да отиде: “Защото, кой знае – може би пък ще успее да направи нещо?”. Първото нещо, което го попитал Бодхидхарма – както си седял пред храма с тоягата си в ръка и изглеждал още по-страшен в тъмното – било: “Значи дойде! Къде са останалите неща, за които говореше?”
Императорът казал: “Ти говориш малко странно, защото това не са неща, които мога да донеса със себе си – те са вътре в мен”.
Бодхидхарма казал: “Добре. Отвътре или отвън, нещата са си неща. Седни, затвори очи и се опитай да стигнеш до тях. Като ги улавяш, веднага ми ги разказвай и поглеждай към тоягата в ръката ми. Аз добре ще ги подредя!”
Императорът затворил очи – нямало какво друго да направи – затворил очи, малко уплашен, поогледал тук-там вътре в себе си, наблюдавал известно време и изведнъж осъзнал, че колкото повече гледа навътре, толкова повече нищо не може да открие – никакви безпокойства, никакво страдание, никакви притеснения. Изпаднал в дълбока медитация. Минали часове, слънцето започнало да изгрява, а лицето му изразявало един изключителен покой.

Тогава Бодхидхарма казал: “А сега отвори очи. Което е достатъчно, си е достатъчно! Къде са онези приятели? Успя ли да ги видиш?”

Императорът се засмял, поклонил се, докоснал нозете на Бодхидхарма и казал: “Наистина, ти успя да ги сложиш на място, защото не можах да ги открия – и сега вече знам за какво става въпрос. Тях изобщо не ги е имало. Струвало ми се е, че ги има, защото никога не съм навлизал в себе си, за да ги търся. Те сякаш са били там, защото мен ме е нямало вътре. Сега всичко ми е ясно – ти извърши чудо”.

“ТАНТРА. ВИСШЕТО РАЗБИРАНЕ”
ОШО